4 съвета от психолог
Снимка: Guliver / iStock
Детето пробва нещо ново, не му се получава, ядосва се и ... го зарязва. При това за допуснатите грешки вие не му се карате, нe го наказвате, не викате ... Утешавате го, ако плаче.
Въпреки това то се страхува да не допусне грешка и предпочита да не предприема нещо.
Какво на практика може да помогне, да го насърчите и да му помогнете да преодолява трудностите разказва психологът Павел Зигмантович.
Винаги изтъквайте само положените усилия
Забравете за таланта и способностите на детето си. Не използвайте изрази като : „Ти си толкова умен!“ , а само: „Ти толкова упорито се трудиш. Толкова много учиш!“
Проучвания на Керъл Дуек и екипът му сочат, че когато говорим на детето за неговия талант, това го кара да се страхува от грешки. Защото грешката е доказателство, че то не притежава талант. Талантливите не грешат (поне така си мислят децата).
Ако обаче става дума за навиците в ежедневието, грешката става някак маловажна. Децата започват да мислят така: „Аз греша, само защото още не го умея добре. Ще се науча.“ И имат стимул да пробват отново.
Колкото и смешно да ви се струва, тази незначителна разлика в изразите, е особено важна и има сериозни последствия.
Разделяйте задачата на малки порции
С малките задачи, които са част от цялото, детето се справя по-лесно. Така има по-голям шанс да постигне успех.
За разлика от възрастните, децата (примерно до 11 години) се учат по-добре не от грешките, а от успеха. Особено, ако възрастните отчитат тези успехи.
Снимка: Guliver / iStock
Затова, колкото по-големи успехи постига детето, то ще учи по-лесно и ще греши по-малко. А и по-лесно ще приема отделните несполуки.
Работете и обучавайте детето само, когато е спокойно
Ако детето е разстроено и плаче, няма как да свърши нищо. Преди да се захванете с каквато и да е задача, го успокойте. Помогнете му първо да се справи с емоциите си, а след това започнете с изпълнението на задачите стъпка по стъпка.
Прегърнете детето, погалете го и изчакайте
Ако то е неспокойно, не го притискайте, не настоявайте. Дайте му време да се успокои. Когато успее да се справи с емоциите си, нека едва тогава са залови със задачите.
Подчертавайте винаги, че грешката е сигнал, че трябва да се научи.
Говорете му откровено, че грешката сочи, какво точно трябва да се поправи.
Ето например едно от моите деца получи слаба оценка. Казах му: “ Хайде заедно да разберем защо са ти писали тази слаба оценка и да видим кой момент трябва да се отработи и оправи. Подчертавам – не оценката, а този момент или етап, в който има пропуски и ненаучени неща."
Точно този момент трябва да се „тренира“ .Така ще научите детето, когато работи самостоятелно, на какво да обръща внимание и върху какво да се упражнява.
Предстои дълга работа
Всички тези съвети ще помогнат, но няма да има бърз ефект. Трябва време и то не малко.
С времето детето се научава да приема по-спокойно грешките. Такива навици не се формират бързо. Трябва дълго и методично да се упражняват.
„Навикът не се създава с решения. Навикът се създава с упражнения“, - казвам често вкъщи. И ние постоянно се упражняваме.
Има и добра новина. Докато учите детето да не се страхува от грешките, вие ще грешите и то много пъти.
Какво му е хубавото на това, ще попитате? Това значи, че ще тренирате и себе си.
Мона Василева
Трябва да сте регистриран потребител за да напишете коментар
Коментари